Ето какво е написано в първите векове, за християните.

“Християните не се различават от другите по езика, по гражданските институции или по националността. Не живеят в собствени градове, не говорят по определен начин, нито водят отшелнически живот. Те обитават гръцки или варварски градове, според случая; те се придържат към местните традиции, дрехи, храна и останалите неща от живота. Въпреки това те имат различно, понякога учудващо поведение. Те населяват собствените си земи, но като чужденци.
Като граждани те участват навсякъде; но те страдат като чужденци. Всяка чужда страна е бащина за тях и всяка родна страна е като чужда. Те се женят като другите; раждат деца, но не ги захвърлят. Те имат обща трапеза, но не и многоженство. Те са в плът, но не следват плътта. Те живеят на земята, но са граждани на небето. Те се подчиняват на съществуващите закони, но техният живот надминава законите.
Те обичат всички и са преследвани от всички. Те са неизвестни, но осъждани. Те са убивани, но живеят. Те са бедни, но обогатяват мнозина. Те имат недостатъчно, но изобилни във всичко. Те са укорявани, но се радват. Те са кълнати, но благославят. Те са презирани, но те почитат. Те правят добро, но са наказвани като злодейци. Когато са наказвани се радват, сякаш им правят добро. Евреите ги преследват като чужденци, но и гърците ги преследват. Техните врагове не могат да назоват причината за враждата.
На кратко казано, това което е душата за тялото са християните за света. Както душата присъства във всички части на тялото, така християните са разпръснати по целия свят. Душата обитава в тялото, но не е от тялото, така и християните живеят в света, но не са от света. Душата, която е невидима, е на стража във видимото тяло; също така и християните са видими в този свят, но тяхната вяра е невидима.
Плътта мрази душата и воюва срещу нея, защото тя се съпротивява на плътските удоволствия; също и света мрази християните без причина, освен за това, че те се съпротивяват на светските удоволствия. Душата обича тялото и частите му, които я мразят; също и християните обичат своите врагове. Душата е затворена в тялото, но поддържа живота на тялото; така и християните са затворени в света като в затвор, но те подкрепят света. Безсмъртната душа обитава в смъртното тяло; така и християните живеят сред тлението, но търсят безсмъртието в небето. Душата е добре и при липсата на храна и вода; и християните се увеличават, независимо, че са преследвани. Този е жребият, които е отредил Бог на християните в света и той няма да им се отнеме.
 

Къде са днес такива християни?
В манастирите ли?
В парламента ли?
В общината?
В бара...