Има една основна черта в характера на ранната Църква, която искрено и със сълзи копнея да се възстанови днес, защото с болка мога да кажа, че не я откривам! Евангелието на апостол Йоан и неговите послания говорят най ясно за нея, но аз искам да обърна внимание на написаното за нея в двете послания на Павел към Коринтяните, както и в Деяния на апостолите! Говоря за онова братолюбие, което християните от 1ви век бяха развили до такава степен, защото сега като четем в Словото, какво са правили, на мнозина им се вижда странно. Реално братолюбие в действие, до такава степен, защото в Деяния е записано, че никой не е наричал нещо от имота си свое, но всичко им е било общо, даже са продавали от имотите си, за да могат да покрият нуждите на своите братя в нужда! В Деяния четем за трапези, за немотните братя и вдовиците от Църквата, трапези, за които да се грижат бяха избрани дякони! Чувал съм че Църквата в Антиохия се е грижила за 5000 сиромаха!!! Църквата в Рим - за 3000 сиромаха!!! Какво братолюбие!!! Къде е то днес? Не лъжата, която хората наричат хуманизъм, а истинското братолюбие, къде е?
Защо питам това? Защото всички говорим за любов, а тя трябва да се опита! За това говори и 2Коринтяни 8:1-8, в който цитат ви моля да вникнете внимателно:
"Още, братя, обявяваме ви Божията благодат дадената на църквите в Македония, че, като търпят голямо утеснение, преумножената тяхна радост и дълбоката им нищета показаха преизобилно богатството на тяхната щедрост, защото според силата си (свидетелствувам), и повече от силата си, доброволни се посочиха, като ни умоляваха с голямо приканване да приемем дара им и участието в служенето на светиите; и не само както се надявахме, но себе си отдадоха първом Господу, а после нам, с волята Божия, така щото примолихме се на Тита, както бе започнал, така и да доизкара във вас и това благодеяние. И тъй, както изобилвате във всяко нещо, във вяра и в слово и в разум и във всяко усърдие и в любовта си към нас, така да преизобилвате и в това благодеяние. Това не ви го казвам като заповед, но чрез усърдието на другите да опитам и искреността на вашата любов."
Виждате ли как се опитва една любов дали е искрена? Да се потърси доказателство за нея!
24ти стих "Покажете прочее към тях и пред църквите доказателството на вашата любов и на нашата с вас похвала."
Но това дело, не може да бъде, ако не излиза от сърцето. И именно в това Павел похвалва коринтяните, че те даже имат нещо повече, а именно нужното огромно желание! В 10ти стих е записано, че те коринтяните, християните от Ахаия, са били първи не само да го правят, но и да го искат и желаят! Тоест те са я копнеели, преди да я проявят тази Христова Любов на дело!
И нещо повече. Освен че са се обичали и са си помагали Църквите от Македония и Ахаия, така щото изобилието на едните да запълни оскъдността на другите и обратно, те взаимно са събирали милостиня и за светиите в Ерусалим.
1Коринтяни 16:1-3 "А колкото за събирането на милостинята за светиите, правете и вие както наредих в галатийските църкви. В първия ден на седмицата всеки от вас да отделя според успеха на работите си, и да го има при себе си, за да не стават събирания, когато дойда. И когато дойда, ще изпратя с писма ония, които ще одобрите, да отнесат подаръка ви в Ерусалим"
А също и този прекрасен стих:
2Коринтяни 9:1-2 "Защото излишно е да ви пиша за спомоществованието, което сме длъжни на светиите. Понеже зная вашето усърдие, за което се хваля с вас пред Македонците, че Ахаия от лани е приготвена; и вашата ревност мнозина подбуди."
Ето че тука вече Словото говори за ревност и за подбуждане! Ревност, която подбужда мнозина!
Ето за тази основна черта от характера на ранната Църква става дума и за нейното възстановяване със сълзи копнея днес! Ревност, за Библейско братолюбие!
А думата "подбуди" говори за събуждане!
Събуждане от което крайно се нуждаем!